автор: maistora

Не бях достигнал още края
на пътя и в тунела спрях -
там ярка светлина съзрях,
помислих си : дали е Раят?

Тогава ясно осъзнах :
да бъда вечно с теб желая!
От страх или съдба, не зная,
но пак до теб се озовах.

И истината проумях:
ще бъда, съм и вече бях*…
Разбрах и друго - то ме смая –

в безкрая щом те разпознах
това е знак, че не е грях
да бъдем заедно – съдба е!
..................................................- ..................................................- .....

* - Интерпретация на Библейския текст- “ Това, което е, било е и ще бъде…”
Еклисиаст 1:9