В гнездото на сърцето ми припляска птица,
зениците ми разшири и отлетя…
На ретината в кехлибарените спици
с невидимо крило мечтите завъртя…
Отпих от слънцето божествена амрита,
душата си пред мъж разтворих нероден
и в дебрите на Любовта с любов се скитах
сред свят от снегопади кротки осветен…
Със Дева Одигитрия открих нирвана –
сред бели люляци и дъжд от вишнев цвят…
Но в утрото заби неистово камбана…
Защо ли ме завърна в тленния ми свят?!
29.01.2010 г.