автор: Viatarna

***
Цяла вечност стоя
свряна в ъгъла,
смачкана, мръсна,
но сега ще разкажа една
стара приказка -
ти ще ме слушаш ли?

Не ме гледай така -
знам сега
съм невзрачна и стара, и тъжна,
но в началото, еех в младостта,
на принцеса-красавица служех.

Бях за чудо и приказ метла
по специална вълшебна направа,
най-високо от всички летях,
имах дръжка от истинско злато.
Фея-кръстница ме майстори
за Принцесата - мила, прекрасна,
но порасна и влюби се в Принц,
нощем принц, денем - крастава жаба...
И започна се... стана една...
чак сълзи ми напират отвътре!
И да знаеш от мен - Любовта
е ужасна и пагубна, всъщност!

Та Принцесата влюбена в Принц,
Принцът той... абе нищо и никакъв,
ама блатната Вещица зла,
омагьоса Принцесата в ... бръмбар!
Ми изяде я тъпият Принц,
чак от сладост примлясна доволно
и забрави, че бръмбар е ял
щом във блатото цопна обратно!

От тогава прашасвам, ей нА,
и със паяк деля си кюшето,
Принце, ти май отдавна заспа
и усмихнат сънуваш принцеси...

Метлата