Когато слънцето грее
много малко мислим
за дърветата черни,
за вятъра,
за лицата, под чадърите сврени.
А точно тогава
в стъкло изкривено,
или в дървена рамка
размиват се къщи
и облаци,
пушеци,
и мирис на люляци в есен.
Тогава бучат булевардите
в разпиляна хорска гълчава...
Тогава
някой стои пред кръста на прозореца
и душата му капе с листата...
Много мъничко мислим за тях,
когато грее голямото слънце.