автор: Haramiata

Из встъпителното писмо към сеньор Мекеле Кастелново относно произведението "За безкрая, Вселената и световете":

Напуснах тясната и мрачна пещера
заблудата в която мъчеше ме повече от век
Оставям там веригата - безмерно бреме

с която зла ръка ме смаза.
Да ме захвърли в тъмна нощ
от днес мизерна сива вечер няма сила.
О, Мощ, Питон що покори,
и със кръвта му водата на Пеней обагри,
що на Мегера властта безмерна стъпка!
Благодаря ти, моя Светлина небесна!
Към тебе се стремя,
о, глас, тъй благороден,
сърцето си на теб с любов дарявам,
о, Ръка,
от бездната що ме изтръгна,
що ме доведе във чертог свободен
възвърна здравето на болния ми дух!
Във мене кой Духа възпламени?
Кой лекота крилата ми дари?
Кой страх от смърт и от Съдба прогони?
Окови кой строши и двери тежки кой разтвори,
едва що за малцина сал полека се открехват?
Могъщият поток на векове, години,
на седмици, на дните и секундите
(оръжието твое, време!) що ни стомана, ни елмаз не могат удържа,
от днес под твоя власт не съм.
Оттук нагоре устремен, изпълнен с вяра,
през небесата от кристал,
които веч не ще ме спрат,
Издигам се в Безкрая,
през етера прониквам,
а долу - там, на другите оставям Млечността.


Това е един от сонетите, които Джордано Бруно е включил във вълнуващото встъпление към забележителното си произведение на "За безкрая, вселената и световете". На български език не открих нищо преведено от Джордано Бруно. Ползвах руски източници.