Ти си началото и края,
вълнение и тих покой,
ти ада си и сладостта на рая,
ти дявол си и ангел мой!
Целувам те, а сякаш, че умирам,
и пак възкръсвам...Има ли покой
за мен след нашето сбогуване!
Как ще забравя тъмната спирала
на твоите бедра лудуващи,
целувам те, целувам те...Това ли
ще бъде споменът в очите,
това ли ще остане след мига,
когато тъмните звезди - гърдите ти,
сред моите най-тъмни нощи
ще пристигат...
Целувам те, целувам те, а лист
отронен падна между нас.
Прелита есента, и птица писна,
прощален час, прощален час.