автор: sania

Стефан е нов във фирмата. Няколко млади ентусиасти преди години я създадоха и бизнесът вървеше добре. Успехът се дължеше
на умението им да привличат млади сътрудници с възможности за креативно мислене да провокират проявата му, да ги карат да приемат нещата, които правят, като техни рожби и така да стават част от фирмата. Стефан беше подходящ- лъчезарен , навит на всякакви щуротии и предизвикателства в допълнение към блестящото му образование и ум.
Той издържа скрития професионален тест, без усилия. Кандидатурата му бе обсъдена от колегите и приета с одобрение. Предстоеше обаче и последното изпитание. Поръчаха на Румен да организира нещата и така се завъртя всичко.
- Стеф, за новогодишното тържество на фирмата. – стартира Румен още в коридора – ни трябва дядо Коледа, да раздаде подаръци на децата на служителите. Ти си съгласен да свършиш тази работа, нали?
Без да му даде време да възрази Румен продължи:
- Всичко необходимо е при Краси, шофьора на фирмения автомобил.Той знае адресите , дрехите са при него, подаръците сигурно вече са в багажника на колата. След последния адрес той оставя автомобила в гаража, а ти оставяш дрехите у колегата и идвате заедно в ресторанта. Не ми отказвай , миналата година бях аз , всичко е проиграно.
Стефан и не мислеше да отказва.
Без да подозира каквото и да било, за него въпросната вечер протичаше по план. Стефан носеше подаръците, децата се радваха, а гостоприемните колеги- домакини не го пускаха да си тръгне без да е изпил поне едно питие от марковата водка.
След третия адрес и третото питие Стеф не можеше да оцени , че питието навсякъде беше едно и също и домакините бяха учудващо настойчиви непременно да го изпие. Стана му топло и празнично приятно, че всички са доброжелателни и приятелски настроени. След още няколко посещения той трудно изкачваше стълбите и грешеше с асансьорите.
Дойде последният адрес.
Пети етаж – семейство Иванови- пишеше на бележката , която му даде Краси
Асансьорът шумно спря. Стефан бързо намери вратата с надпис Иванови и натисна звънеца. Вратата се отвори и в рамката и застана прекрасно момиче. Стеф се стъписа. Момичето бе твърде голямо да получи подарък и твърде малко да е родителското тяло.
- Иванови ...?
Очите на момичето се разшириха от изненада, като видя дядо Коледа , при това с подарък , а Стефан видя колко са красиви и искрящи.
-Нашите ги няма! – отвърна момичето
- Може ли да вляза ? – залитна Стефан по посока на вратата – Да ги изчакам...
Момичето се отмести и му направи неволно път. Вратата на хола беше отворена и холът беше светъл, топъл и празнично украсен.
- И децата ли ги няма...? – нямаще сили за по – дълго изречение неочакваният дядо Коледа - Имате ли кафе ? – попита почти без глас “гостът”
- Какво кафе !? – изумено отвърна момичето.
Ефирната и празнична рокля се полюшна и последното, което Стефан си помисли, е колко хубава фигура има тя. Преди да осъзнае, че се влюби, под въздействието на алкохола,той бавно се отпусна назад и заспа , сънувайки странен сън .
Това , което се случи по- късно е остава загадка , но Стефан не отиде на новогодишното празненство на фирмата.
Отсъствието му не направи впечатление на празнуващите, защото баха запознати с изпитанието. Румен бе раздал бутилките с водка на колегите с подаръци и с подробни указания как да го накарат да пие от нея, защото Стефан рядко пиеше повече от бира. Само Румен му звънна няколко пъти на мобилния, но не много настойчиво, знаейки сценария и последствията от него.
Когато обаче той не дойде и първия ден след празниците Румен усети притеснение. Обади на онзи неговия познат , който трябваше да осигури “подарък”- момиче “Снежанка”, за усилията на Стефан да раздаде подаръците и успешния му старт във фирмата. Приятелят , обаче каза , че човекът не е дошъл онази вечер и че няма никакво намерение да връща предварително платените пари. Допълни, че е изпълнил ангажимента си. Момичето му е чакало повече от час след уговореното време , на петия етаж, срещу асансьора на входната врата с табелка “семейство Иванови” Това, че клиентът не се е възползвал от услугата си е негова работа.
Румен се замисли ... Нещо се беше случило , но какво ?
Обади се на Краси – шофьора. Той каза, че всичко е минало според детайлно обсъдения план. Оставил е колегата пред входа на последния адрес и му е дал листчето с етажа и семейството и е тръгнал за гаража.
-По- скоро нещо лошо се бе случило – помисли Румен.
Стефан не отговаряше на мобилния – беше го изключил. От личен състав му дадоха телефона на родителите му. Те не изглеждаха разтревожени. Обадил се да им честити празниците, казал им, че е с приятели.
Дали не беше се разсърдил на фирмата ...-Румен потръпна- Очертаваше се гаф, в който беше забъркан и той. Дали да сподели с колегите?
- Някой чувал ли е Стефан? – првикна се той и не получи отговор. Пита колегите от съседните стаи – и там нищо.
На другата сутрин , след неспокойна нощ , отваряйки вратата на офиса , чу гласа на Стефан- “Сърпраайз”. Масата бе отрупана със сладкиши и бонбони “Ожених се “-продължи той
Лицето на Румен премина последователно в бледо- бял и розово–червен цвят. Бръчките от кошмарната нощ се изпънаха и лицето му се изпълни с усмивка.
- За кой ...? Как така...? – изплъзна му се наконтролируем въпрос.
Мисълта му като ледена вихрушка се върна на сценария- да поръчат за Стефан момиче на повикване. За да приеме без сътресения полушегата трябваше да изпие няколко питиета осигурени от запознати с конспирацията колеги. Как да постъпи с момичето оставиха сам да реши. Назад в годините други на негово място довеждаха момичетата на партито на фирмата , други не... След кратки коментари и подхвърляния нещата бързо се разминаваха и успокояваха с шушукания.
-Объркал съм етажа – чу като в просъница Румен стефановите обяснения -Вместо на петия съм слязъл на четвъртия и там имало Иванови, така оплетох конците...
Той продължи въодушевено с подробностите за момичето с искрящите очи , за кафето и за следващите дни и нощи , за приказката с отворен край, но Румен изгуби гласът му. Струйка ледена пот се проточи по зачервеното му парещо лице.Той бавно се връщаше към действителността. Думите на колегата му постепенно се изпълваха със съдържанието , което се очакваше да носят. Румен почувства облекчение , че провалът , който демонично го връхлиташе изведнъж го заобиколи и отмина , изместен от необяснимите чудеса витаещи в пространството по това време на годината.