автор: swetulka

Рисува слънцето тъгата си по лятото
връз преходната вечност на пейзажи вледенени-
от сенки синкави всред клоните излита "ято"
и блесват морско преспи,сякаш в бриз люлени.

Но глухо е."Прибоят","птиците"погасват сред графита,
след краткия светлик света покрил...
И само вятър-единак сърдит безцелно скита,
скръбта си страховита на фуния свил.

Зимно е.И розова нега в очите ти не свети.
Очакването вледени се във висулки колебания;
премръзнал поглед влачи се из снеговете
и пътят ти към мен-завят от оправдания...

Дърветата сънуват всред кристална тишина
зовът на славеи как ромоли в нощта.