автор: angar

Искам нещо да разкажа
и дано да ви хареса –
как на старост баба Гичка
се превърна в поетеса!

Дядо Гичо щом почина
и за оня свят замина,
и остави баба Гичка
сам самичка, без дружина,
тя внезапно, без причина,
взе, че стихове прописа!

Нали дълго е живяла,
много мъдрост е събрала,
помни случки, притчи, песни -
за една година спретна
двеста стихове чудесни!

И, нали е с краснопис,
ги събра във ръкопис.

В кърпата си го завива
и във “Словото” отива.

Там я гледат – вече баба.
Пък и книжката ѝ - слаба!
От такива като нея,
сайтът скоро ще прелее!
Чудят се какво да кажат,
някак си да я откажат.

- Бабо Гичке, бабо Гичке!
Както мислиш ти, не става.
Книжка тъй не се издава!
Най-напред се залесява!
Като израсте дъбрава,
та я сторим на хартия,
ще те издадеме ние!

Мислят, че се отървават,
но за жалост – не познават!

Даже Гичка да умре –
пречка няма да я спре!

Натоварва в две каруци
свойте внуци и правнуци.
Накупуват кòли, бира,
и се пръсват по баира!

И самата баба Гичка,
с една хубава мотичка,
за работност пример дава -
залесява, залесява...

Двадесет лета минават.
Борчетата избуяват!

Ходи, гледа баба Гичка
към зелената горичка -
как расте и зеленее,
слуша птичките как пеят,
и в един момент решава:
книжката в ръцете хваща
и във огъня я праща!

- По-добре да нямам книга –
ще си минем и без нея,
но гората – да живее!