Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Една жена стояла с един залез.
Мислила.
За себе си. Искала да знае повече. Всичко.
Така разбирала живота – как да съдиш справедливо другите,
ако не знаеш себе си.
Попитала се този път – ако можеш да спасиш само един от
двама еднакво безпомощни – дете /не твоето/ и старец, кой ще избереш.
И няма време.
Боляло я и от хипотезата.
Но бързо решила – детето. То не разбира защо го боли.
После заплакала.
Ами ако старецът е майка й. Единствената майка, хубава,
милостива, уморена, безпомощна. Майка й.
Била ужасена, не можела да реши. А трябвало да знае кое е правилно.
Трябвало да знае коя е.
Минавало време, а тя все не решавала, помислила си,
още по-ужасена – та те вече са мъртви, нямаше време.
После залезът й казал – спомни си.
Спомнила си – нейната майка никога не би я оставила да реши това.
Била толкова благодарна.
И страдала заради колебанието.
Но после, после дошли други въпроси –
ако майка й не е толкова стара, ако има и други деца, нейни братя и сестри,
които я чакат, които трудно ще разберат защо я няма.
И защо не я е спасила.
Ако майка й иска да отгледа децата си.
Ако я гледа с всичките очи на децата си.
Нямала отговор. Не намирала отговор.
Залезът мълчал смутено. Но още стоял. Чакал я.
Гледала го.
После изведнъж й казал – понякога няма отговори.
Няма правилни отговори. Няма предварителни.
Когато, ако дойде, ще го решиш.
После бързо тръгнал надолу, махайки с ръце.
Тя бързо се изправила, хванала и двете.
Той са засмял.
Публикувано от valka на 26.01.2010 @ 21:20:15
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Залезът и аз..." | Вход | 10 коментара (25 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Залезът и аз... от sia на 26.01.2010 @ 23:08:55 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, че прочете, ANG!
Надявам се, че то ще ме посъветва правилно...
Понякога съм малко арогантна... забравям, че не знам. |
]
Re: Залезът и аз... от kristi на 26.01.2010 @ 23:46:37 (Профил | Изпрати бележка) | Нищо не е такова каквото изглежда. И никой не знае правилните отговори, защото всичко е относително. Ти знаеш, сиа! Затова си хванала и двете ръце на залеза.
Хареса ми тази приказка - притча, в която присъствието на залеза всъщност е придобитата от теб, но ненатрапваща се с размахване на пръст, мъдрост.
Чувам гласът ти и имам усещането, че си до мен.
Прегръщам те!
|
Re: Залезът и аз... от sia на 27.01.2010 @ 21:41:55 (Профил | Изпрати бележка) | Ех, kristi, благодаря ти за коментара, за
доверието, за оценката - но аз наистина не зная,
не мисля, че съм мъдра - само искам, искам...
Сега вярвам, че мъдростта носи утеха, мекота, справедливост,
търпение, сила, усмивка - не мисля че ги имам, не толкова...
А залеза - дали е трябвало да хвана и двете ръце -
нима така спасявам някого!... Не зная,
но горещо те прегръщам с благодарност!!! |
]
Re: Залезът и аз... от dandan на 26.01.2010 @ 22:53:03 (Профил | Изпрати бележка) |
"Така разбирала живота – как да съдиш справедливо другите,
ако не знаеш себе си"
Надали един живот стига, за да познаем себе си.
А залезите - те знаят толкова неща...
|
Re: Залезът и аз... от sia на 26.01.2010 @ 23:12:57 (Профил | Изпрати бележка) | Надали, Дани, така е.
И да - видяла си това, което е с мен всеки ден,
по един или друг начин...
А залезите - кой друг!
Ти знаеш ли отговора, Дани?! |
]
Re: Залезът и аз... от dandan на 26.01.2010 @ 23:19:24 (Профил | Изпрати бележка) | Мисля, че да - бих направила всичко, което мога и за двамата.
А ти можеш повече от мен. |
]
Re: Залезът и аз... от sia на 26.01.2010 @ 23:25:21 (Профил | Изпрати бележка) | Сигурна съм, че си от хората, които биха искали да помогнат
на всички... Сигурна съм.
Благодаря ти за доверието, Дани!
Радвам се, че си тук!
|
]
Re: Залезът и аз... от voda на 26.01.2010 @ 22:07:40 (Профил | Изпрати бележка) | Ако можехме винаги да намираме най-добрия отговор!
Умееш да замисляш, Сия.
Харесах. Много.
:) |
Re: Залезът и аз... от sia на 26.01.2010 @ 22:24:22 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, voda!
Чувала съм някои да казват, че е трудно да се
постъпва правилно. Чувала съм и че това не е вярно.
Че е трудно да разбереш кое е правилно...
и че е трудно да не го направиш... |
]
Re: Залезът и аз... от Silver Wolfess на 26.01.2010 @ 22:45:56 (Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | Има много трудни избори. Този е един от тях.
Обаче преди години познавах жена, която казваше, че ако срещне гладно дете и гладно куче, ще нахрани кучето, защото детето щяло да порасне и да стане лош човек. Според мен жената имаше някакъв проблем, но да не дава Господ никому да се обезчовечава до такава степен. |
Re: Залезът и аз... от sia на 26.01.2010 @ 23:02:15 (Профил | Изпрати бележка) | Аз обичам кучетата и въобще животните.
Надявам се да не ме линчуват съседите,
заради десетината животинки, които ме чакат на входа.
Сигурна съм, че жената е била болна, това не е труден
избор. Никак не е труден - поне за мен.
Ти имаш съмнения, а аз не.
Е, има хора, които без да са болни, гледат кучетата си
скъпо, показват ги, иначе ги бият и ги държат в клетка и
на синджир - други хора, дълга тема... И не биха нахранили
никой друг.
Но тази жена е била болна - знаеш ли защо ще нахрани
кучето - кучето не прави разлика между здрав и болен
човек - всъщност по-скоро прави - кучетата са предани на
болните.
|
]
Re: Залезът и аз... от sia на 26.01.2010 @ 23:18:15 (Профил | Изпрати бележка) | Все бързам, исках да кажа - предани са особено
на болните. |
]
Re: Залезът и аз... от VALCHEBNICA на 30.01.2010 @ 17:02:37 (Профил | Изпрати бележка) | Дали отговорите идват по-лесно, ако въпросите задава изгревът?
Много пъти прочетох, Сия, а още продължавам да мисля ...
Поздравления! |
Re: Залезът и аз... от sia на 31.01.2010 @ 18:24:30 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти за прочита и коментара, VALCHEBNICA!
Интересен въпрос... рядко виждам изгрева...
|
]
Re: Залезът и аз... от mariq-desislava на 27.01.2010 @ 05:28:14 (Профил | Изпрати бележка) | обичам психологичните ти текстове |
Re: Залезът и аз... от sia на 27.01.2010 @ 21:44:00 (Профил | Изпрати бележка) | А аз обичам да те виждам наоколо :)
Благодаря, Деси! |
]
Re: Залезът и аз... от joy_angels на 27.01.2010 @ 17:31:03 (Профил | Изпрати бележка) | Създаваш притчови текстове, Сия!
Рядко използвам собствени текстове, но тук ще те върна към един, който (разбира се) знаеш:
Чудя се коя дума е по-голяма -
дете
или
мама.
Залезът ти е мъдър!
За "измъкването" на финала имаш искрените ми аплодисменти! |
Re: Залезът и аз... от sia на 27.01.2010 @ 22:06:35 (Профил | Изпрати бележка) | Трябва да видя какво е това притча :)
Зная този стих, joy, зная всичките ти.
Не можах да го коментирам...
Зная, че разбираш, а и някой ден ще ти кажа повече.
Залезът... знаеш ли, питам се защо твърдят, че утрото е
по-мъдро от вечерта!?
Дали всъщност хората не мразят залеза! |
]
Re: Залезът и аз... от joy_angels на 28.01.2010 @ 09:36:03 (Профил | Изпрати бележка) | Утрото е по-мъдро от вечерта е неточен израз, според мен. Утрото е по-мъдро от нощта - да. Много често именно нощем водя наум диалози с хора и събития, които са се изправили с недобро на пътя ми. Истински кошмар е, но наяве. Като поспя, като прогледне утрото - нещата изглеждат с по-загладени ръбчета.
А залезът отдавна ми е приятел, но винаги ме настройва меланхолично. Мисля си ( в момента), че подсъзнанието ни го отъждествява с мига на смъртта... Извини, бъркам в ранато ти.
Залезът те кара да направиш равносметка на деня - във всеки ден има нещо, за което да съжаляваме. Хората сме така устроени, че искаме хубавите неща да не се променят. Денят е първото, което ни предава - той просто свършва, променя се. Залезът е спуснатата завеса над "днес", над днешните ни емоции и днешния ни живот.
Залезът е мъдър, защото ни кара да направим равносметка.
Утрото е мъдро, защото ни показва, че от всяка ситуация има изход - нали всеки ден ни дава възможност да се съградим отново.
Щастие си ми, Сия! Диалозите ни под твои или мои текстове винаги са удоволствие!
Дано си добре! :))) |
]
Re: Залезът и аз... от sia на 02.02.2010 @ 19:41:23 (Профил | Изпрати бележка) | Ти си мъдра joy, вече разбрах, че си - не е нужно да се
съгласяваш с мен, така го мисля... Но аз не отъждестявам
залеза със смъртта - по-скоро е равносметка на деня -
за хубавото и лошото... и е копнеж - ако можех иначе,
нека да мога иначе!...
Нека да го кажа така - залезът е искрен, какъвто
животът не е... Помниш ли - залезът е мой.
А по-загладените ръбчета - те са инстинкт, joy, сила са,
воля са, път са... вероятно това е достатъчно -
заради оцеляването, но кое оцеляване! |
]
Re: Залезът и аз... от roza1 на 26.01.2010 @ 21:40:15 (Профил | Изпрати бележка) | Простено ти е:)
Дори да ги няма въпросите, изборът ще го има.
А твоят залез е мъдрец и добър съветник:)
Поздрави!
|
Re: Залезът и аз... от sia на 26.01.2010 @ 21:47:43 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти за прочита и коментара, roza1!
|
] | |