автор: ufff

Той харесва лекета по себе си: хора-лекета,
подмазвачи, хвалебници, сурогатните его-естети
и отдавна изгубили мярата в грижа за себе си
комплексари и нарциси с лъжеценностни някакви тезиси,
люде-бивши портрети, от чуждите пазви обсебени
и от чуждите джòбове, четки за зъби и гребени.

Няма вкус, но вменява нам своите „вкусове”,
не търпи да не скачаме, щом надуе голямата гайда,
а щом кихне – да става земята на трусове…
Истина му кажи и веднага палач ще ти найде.
Мрази мен, мрази теб, мрази всички, които не пеят
в сладкогласния хор, който винаги той дирижира.
Вдигнал бойна хоругва с фалшива монета на нея,
само блясъка вижда и стене: „Сърце ми примира!”

И злослови, злослови… измисля си странни сюжети,
на които да вярва до последния туш на сърцето си,
дето стъпне, там вече не никне трева под небето,
настани ли се свойски на общото, пише „заето”.

Ако радост друг стигне, тогава той искрено страда.
Много страда – на дребно, по час, на пораза.

От подобен човек не очаквай отплата, награда.
Ако той те обикне – време е да се намразиш.