Тръгна надолу камъкът на събитията -
по непрогнозирани свлачища.
Тази лавина е върхът на айсберг.
И не ражда приятели.
Погребва ги.
Сутрин в пяната кафето ми
изплуват обещания.
Вечер се утаяват - заедно с опрощението
и сълзите в питието.
После ризите,
разхвърляни по приятели,
отчаяно махат ръкави.
Оплаквам гробове.
И вече знам -
винаги има място за още един нож.
В гърба ми.