автор: tomatroev

От "Разговори с Мавъра"

- Хареса ми това за Ноосферата – каза господин Н. – Ние сме създали свят, покрил Земята като еластична мембрана, която се издува и разширява...
- Мембрата ли? – попита господин С. – Аз го виждам като пашкул, където се ражда бъдеща нова Вселена!
- Но в голямата природна сфера, във Вселената - добави господин Н. - има една природна сила, която движи света – гравитацията. Коя е силата, която ще движи всичко в тази бъдеща Ноосфера?
- Нима не знаеш? – попита го Мавъра – Тя и сега движи нашия свят – любовта!
- Чакайте! – казах аз. – Не можем да сравняваме гравитацията с любовта. Едното е природна сила, а другото – чувство!
- Всъщност – каза Професора – ние и досега не знаем нищо за гравитацията. Усещаме я навсякъде около нас, всеобхватна е, но невидима. Тя е една тайна за науката.
- И любовта е тайна – каза господин Н. – Някой може ли да я види, да я пипне, да я очертае... Сега, като се замисля, и тя е невидима и всеобхватна.
Мавъра се обърна към мен:
- Виждаш ли? Казваш, че едното е природна сила, а другото – чувство... Но нима страхотното и непобедимо действие на сърдечните енергии е физически по-малко реално от това на всеобщото привличане?
В основата на най-кървавата война в древността, възпята от поет, не стоят ли две силни чувства: любовта на Хектор и гнева на Ахил? Но тези ефирни чувства задвижват стотици съвсем реални кораби, с десетки хиляди съвсем реални бойци, които прекосяват морето и разрушават до основи един съвсем реален град!
- И аз мога да дам много такива примери – каза Професора – Щеше ли Наполеон да промени Франция и цяла Европа, ако не бе срешнал Жозефина? Или пък Алберт Айнщайн да създаде своята теория без Малева Марич?
Казват, че човекът, стъпил първи на Луната, Армстронг, изрекъл: „Малка стъпка на човека – голяма крачка за Човечеството!”, но аз съм убеден, че когато е вървял по лунната повърхност, той не е мислил за човечеството, а за любимите си и близки хора долу на Земята...
- Така е и с всички нас – съгласих се. – Ние нямаше да строим къщи или да пишем книги, ако не бяхме влюбени.
- Повечето от действията и постъпките ни, приятели – каза Професора – се определят от любовта, дори и тези, за които хората си мислят, че имат друга причина...
- Е, какво пък – отвърна господин С. – като стана дума: не е срамно да си признаем, че зад видимия ни стремеж към пари и власт, стоят други, по-интимни и тайни желания!
- Любовта е онова невидимо магнитно силово поле, без което нашият малък свят ще се разпадне – каза Мавъра. – Голямата вселена ще умре от „топлинна смърт” и гравитацията ще изчезне. Казват, че по някакъв странен начин, зрънцата живот се изплъзват от ентропията. И любовта, която крепи живота, ще стане толкова важна и значима сила, каквато е сега гравитацията.
- Добре – казах – така е. Но Ноосферата все пак е прекалено малка в сравнение с Вселената.
- И най-пълноводната река – каза Мавъра – отначало е била само малък ручей. Така и любовта сега не е космическа сила, но след време ще бъде!