автор: vitoriovitalis

86. Катунът


Маргарита е нещо неразположена и не идва ден-два на плаж.
Явява се само в ресторанта на почивната станция, но плътно до родителите си. Напразно Сокол обикаля край семейството на писателя. Като гладно куче около касапница – би казал белвилският Лабо за такива случаи.
Тази вечер Сокол не изтърпява и отива на разходка към стария град - заедно с Ирена и няколко други младежи и девойки. Наближава краят на смяната. На всички им се иска да преживеят нещо интересно и романтично край морския бряг. Обзети от същите чувства, възрастните родители решават да уважат след вечеря някое битово заведение в курортния комплекс. Замъкват с тях и Маргарита.
- Не сме гладни ! – отсича Мита в отговор на въпросителния поглед на сервитьора.
- Една бутилка бяло вино и две чинийки бадеми. – поръчва Жорж.
- Добре изстудено. – допълва Марк.
Ресторантът се казва Цигански катун. Масите са разположени в полукръг. Оформени са като сепарета в живописни шатри, направени от лакирани дъски, шарени черги и тръстикови рогозки.
В средата на дансинга гори истински огън. Стара циганка пуши лула и наглежда гърнето, увиснало на опушени черни вериги над горящите цепеници. Ниска дъсчено-тухлена ограда обикаля цялото заведение.
- Наздраве ! – Всички се чукат с изпотените чаши. Елисавета поглежда строго към дъщеря си. Ученичките не бива да пият алкохол. Но сега може да се опита мъничко леко винце - под контрола на родителското тяло.
Циганският оркестър заема места на подиума зад огъня. В небето изплуват звезди - сякаш любопитни зрители се събират за представлението. Мъж с голяма обица от жълта тенекия на ухото изведнъж пропява жално, докосвайки нежно струните на китарата. Старата циганка става от трикракото столче и се приближава към него. Програмата започва.
Компанията вече пие трета бутилка вино. Мита е зачервила бузи. Човек не може да я различи от мургавите участнички в циганския ансамбъл, танцуващи край догарящия огън. Жорж и Марк се надвикват с музиката, обсъждащи както обикновено политиката. Елисавета стои като сфинкс и наблюдава всичко невъзмутима. Маргарита се е замислила и гледа тъмното небе над оградата.
Започва кючекът. Пред зрителите излизат три циганки с голи коремчета и започват да въртят задници, обикаляйки сепаретата. Чужденците пляскат с ръце. Мъжете са зяпнали. Шумът е невъобразим.
- И аз мога така ! – вика Мита и става от мястото си. Столчето се прекатурва от рязкото й движение. Тя предизвикателно се насочва към дансинга и се включва към групата на циганките. Те подканят с ръце и останалите гости на катуна. От всички страни прииждат дегизирани като цигани танцьори и танцьорки. Веселието обхваща посетителите. Келнерите шетат по сепаретата.
Пухтейки, бършейки потта от челата, двете семейства се завръщат на масата. Последна идва Маргарита. Един млад циганин галантно я съпровожда до мястото й. Тя му се отблагодарява с усмивка. Лошото настроение като че ли й е попреминало.
- Сметката, ако обичате ! – провиква се Жорж.
Сервитьорът угоднически поднася чинийка от битова керамика, върху която в щампована с национални мотиви копринена кърпичка старателно е завита касовата бележка. Двамата мъже започват внимателно да я изучават. Цифрите са зашеметяващи.
- Това е почти, колкото струва картата ни за почивка. – отронва от побелелите устни Елисавета и поглежда с укор съпруга си. Не трябваше да се водят по акъла на тези бохеми.
Мита маха с ръка на келнера и започва яростен спор. Пристига и някакъв мазен мъж с вид на управител. Носят се менюта и ценоразписи, проверяват се грамажите, търсят се подписи и печати... Но всичко е съвсем точно.
- В никакъв случай бадемите не са били триста грама ! – възмущава се Жорж. – Мошеници !
- Бутилките ни ги сервираха отпушени. Откъде да знаем, че не са разредили виното с чешмяна вода ? – гневи се Марк.
Маргарита мълчи и се чувства неловко заради родителите си. Майката и бащата на Сокол също не падат по-долу. Еснафи !
От съседните сепарета се разнасят възгласите на подпийналите чужденци. Те изглеждат доволни от прекарването. Широко скроени хора. Оркестърът заема отново местата си. Музиката гръмва.
Мъжете плащат, жените зорко ги наблюдават. Компанията напуска Цигански катун със смесени чувства.
Откъм морето духа лек бриз. Луната се е издигнала високо и отраженията от бледата й светлина са се разпилели по безбройните вълнички на залива. Станцията на писателите блести с всичките си прозорци отпред. Марк и Жорж вървят бавно и си приказват тихо. Няколко крачки след тях Елисавета е хванала Мита под ръка и я успокоява. Маргарита пристъпва отстрани и се чувства ужасно самотна.