автор: roza1

Забрави, че ме има.
Аз съм гъста гора.
Изгуби се във нея,
докато трае нощта.
Като сляп от любов,
потърси ме с ръка,
гали ме докато
почувстваш мига.
От лутане в мене
щом уморен
спреш да починеш
наведи се над мен.
Целувки пийни
от моите устни,
те ще ти шепнат
думи нечути.
Не бързай за края
на тази гора!
Там ще те чака
самодива една.
Чаша с вино
тя ще държи
и нежно ще моли
"Пийни си, пийни!"
Ти откажи й!
Не знае ли тя,
че вече пиян си
от свойта жена.

02.09.2004