автор: diva_voda

ЧРД, мое ручейче бързозатичано!


Разкошната
бяла
персийка на Зимата

изфуча и
оголи нокти.

Не й се понрави
черният котарак
с грозно извит гръбнак,
който
се спусна
с оголени зъби
насреща й,

за да предпази
от коварната й
атака
мъничко
птиче,
залисано с трошици,
отвеждащи…
право
в грижливо приготвен
капан.

- Бедното птиче -
промълви
усмихнат
рошав
малчуган –
стопанинът
на котарака.
- Пусни го,
пусни го да си върви,
приятелю!
Някой сигурно
вече го дири
и се тревожи за него.

Черният
уличен котарак
на Вятъра
/ о, той обичаше
да си играе
с птичета/,
грозно изви гръбнак и
се спусна
срещу
разкошната
бяла
персийка на Зимата,
клекнала търпеливо
в очакване
на отнетата
плячка.

Прогони я.

А
птичето отлетя -
сито,
забравило,
уплахата.
Отиваше да
разгласи
новината
за разсипаните
трохи;
и да се върне
с ятото.

Разкошната
бяла
персийка на Зимата
ядно
махна с опашка
и царствено
си отиде.
Но
щеше да се
върне пак
догодина.
И този път
щеше
да е по-бърза.
А може би,
по – гладна.

Черният
уличен котарак на Вятъра
се зае
да разтури
капаните -
Пролетта
не биваше
да се тревожи
за своите птици.