автор: nikoi

"И ако полетът на ангела наистина е отменен в мъглата,
очаквайте послание от пешеходец."
Николай Кънчев

И да се блъсна в него, аз не знам дали ще го позная-
клонираният делник стъпка очилата за прозрения.
Зад ъгъла задава се въпрос: дали ще бъде осезаем,
или естествено ще се престори на видение?
И да премине покрай мен, смалена до идеята за мравка,
лишена и от житно зърно необикновеност,
не знам дали ще се загледам в отминаващите крачки-
не виждам по- далече от мъглата в себе си.
Ако изпърха нещо над главата ми не знам дали ще чуя-
аз чувам остри думи, заковани с удивителни.
Ако е много бял (а вероятно е), ще го заплюем-
премного черна кал се утаява във душите ни.
Все пак надежда имам- че ще се размине
с кристалните очи на непораснало създание
и от пиедестала на шестте си ненавършени години
то ще намисли някаква идея за послание-
ще бъде много, много кратко и ще стигне лесно,
по- лесно от молба и вик в ушите Божии,
а ако пък звучи като приспивна песничка
възможно е и Страшният ни съд да се отложи..

Във този ден и час не знам дали
се движат някакви въздухоплаващи.
Когато падат толкова мъгли
две крачки са понякога решаващи..