автор: sineva

Вървят,
накъдето са
тръгнали всички,
но душата им
е вечно оседлана
от химерата -
течението
да надвият.
И затова в сърцето
имат сензор -
дори зад облаците,
слънцето виждат.
А в тях -
музика от мандолина...
Късат веригите
на унинието
и с усърден шев
пришиват крила
на мечтите.
Не си постилат
с ланска шума
а пролетната радост,
в шепи вземат.
Изстискват тъмнината
до последна капка,
излизат сред хората -
душите
да прочистят
и напоят с питиетата
на светлината.
Само те казват -
нека да любим,
пък после
дори светът
да се срути -
от живота
всичко трябва
да се вземе!
Не смущават
погледа
на зората,
а го изпълват.
Те са...
Усмивката
на
живота!