По пясъчния бряг,
във времето отронен,
животите ми впрягаш,
да те гоня.
Дали съм оскотял
или съм те измислил?
Зад стъкленото тяло
си ми близка.
С божествена ръка,
когато ме обърнеш,
през спомени от камък,
ще се върна.
По пясъка – на дрейф –
от времето отронен,
животите си впрегнал,
ще те гоня.