автор: vanya777

Оглозган свят – стон в очите на баща.
Пустинни длани – безветрен сън.

Изподрани клони – вечна нищета.
Заседнали посоки - непокълнал кълн.

Съдби без колене – кръпки от дъги.
Смях без мечти – безплътен сезон.
Пазви без души – недопити лъчи.
Посоки без небе – заченат озон.

Осиротели детски колела.
Раздрани майчини сълзи.
“Earth song”
Смърт като начало -
по спънатите НАШИ дни.
И жерави отлитнали
без дати в календара.
…………………..
Днес! Днес! Днес!
Завещание от незаченат океан ли ще оставим?


музика