автор: verginov

Светът е леко променен...
След дните по дългите пътища -
до кръстопътя, прашен, изморен
и след него - дългото завръщане.

Денят е тъжен, ощетен...
След като посоката обръщаме
е вече смачкан, кух и изкривен,
без погледа, с който го прегръщахме.

И всеки пак е леко изменен...
С тъгата по челата смръщени,
след погледа през рамо е решен,
това да е последното обръщане.

Но дори след пътя извървян,
когато вкъщи се завръщаме,
от спомена, потайно ням,
разбираме, че сме си същите.