автор: dedenze

Така се казваше един от малкото микробуси по пътищата на тоталитарна България. Двутактова, гедерейска моторетка, купена с големи усилия за институтските нужди. Директорът ни оказа висока чест, да отидем в командировка с него до Ветрен.

„ Зимата пееше свойта зла песен”. Псета и вълци нямаше. Само Геле шофьора
ни гледаше с открита неприязън като извънземни. Натоварихме багажа инструменти и техника и зачакахме закъсняващия, колега Здравец. По заснежената алея, той жонглираше с чашка кафе и цигарка. Геле многозначително го изгледа питайки:
- Къде си тръгнал. Знаеш ли, че ще тропаш като костенурка?
Колегата нищо не разбра и скочи в Баркаса. Беше по дънки и тънко, късо,
модно якенце. Отоплението на буса въобще не се чувстваше. Увихме се с всички парцали които носехме. Към обяд се добрахме до Ветрен .В халето температурата беше по-ниска от външната. Листата и схемите на документацията бяха замръзнали. Метала залепваше по голите пръсти. Здравец търкаше ръце и потропваше с крака. Геле се приближи и злорадо попита риторично:
- Тропаш а, като костенурка, казах ти.
- Ама, защо костенурка,тя не тропа- реагира Здравец.
- Тропа и още как, с корубата, когато я е--т. – заключи Геле.
Добре, че бяха тоталитарни години и Елпром създаваше производства в забравени от бога места. Във Ветрен трябваше да се произвеждат асансьорни двигатели. Местните работници, бяха доволни и радостни. Носеха мезета и вино Памид. След няколко чаши Здравец намали тропането. Виното беше добро- винарски край . Ясно беше, защо Елпром инвестира тук. Бяхме пускали наши машини в Стара река и Шабла. Първия обект бе известен с лова и елпромските величия, често ходеха там. Не знам нишо за ловните подвизи,но чувах доста за приказни кьорсофри. Шабла с 4-5 просторни бунгала на самия бряг на морето, да оставим без коментар.
Отначало се чудех, как и защо персонала там получаваше повече от кадърните инженери в институт по електопромишленост. После стана ясно защо. Когато избухна „демокрацията” никой не обърна внимание на тези „ законни” форми на обогатяване пръснати по цяла България, не само от Елпром. Новите политически фигури, бяха доста гладни и лакоми, но много по- наивни от старите. За всеобщо нещастие, бързо се окопитиха. Изядоха и стола на който стоят. Асансьорите сега се внасят.

Тогава си свършихме работата, подариха ни тубичка вино и така тропахме по- малко до София. Повече никога не се качихме в Баркас.