автор: tomatroev

От "Разговори с Мавъра"

Като малък, още преди ерата на компютъра, получавах понякога за Нова година стереокартички, които тогава бяха много модерни. На пръв поглед – зимен пейзаж, но особеното е, че имат и още един, скрит, невидим изглед.
Картичката не трябва да се движи или върти на различни страни, напротив, трябва да е неподвижна. Ефектът се получава по друг начин. При определено разтояние и съсредоточено гледане в една точка, изведнъж става нещо необикновено: пред очите ни изплува втора, съвсем различна, двуизмерна картина – някаква композиция от геометрични фигури, например, и ние сякаш потъваме в нея.
Подобно бе усещането ми от разговорите с Мавъра. „Често е най-трудно да бъде забелязано онова, което би трябвало да ни избоде очите.” – обичаше да казва той.
Спомних си за тези стереокартички един ден, когато бяхме пак четиримата, а господин С. влезе в заведението и доволен, сложи на масата пред нас две книги.
- Отбих се да си купя цигари – каза той – и гледам отстрани до касата цял рафт с библии! Викам на момичето: Колко струват?” „Раздават се безплатно.” – казва то. И аз взех две! Ето, да четете...
Разтворихме библиите. Какво пък, щом ги раздават!...
- Откъде каза, че си ги взел? - попита Професора.
Господин С. му обясни.
- Ясно, магазинът е на "брат Ангел", те са Евангелисти!
- Е, чак толкова правоверен не съм! - рече господин С. - Евангелистка, православна, какво значение има, Библията нали си е една и съща...
- Уважаеми – каза Професора – ти още ли вярваш в това: На петия ден Бог сътвори животните, а на шестия направи човека! По-скоро са приказки за деца...
- Всъщност не е било за два дни – отвърна господин С. – Това е метафора. Един божи ден може да се равнява на сто хиляди години.
- Ами Еволюцията? – продължи Професора. – На кого да вярваме – на тази библия или на Дарвин? Ето, тук пише: "Направи Бог всякакви животни на сушата.... и видя, че е добро."
- И това не трябва да се приема буквално – каза господин С. - Днес църквата не отрича естествения подбор. Видовете са произлезли наистина един от друг. Но всичко това е станало според замисъла и плана на Бог. Накрая – продължи той – всичко е приключило с появата на човека. Ние, хората, сме върхът на еволюцията, черешката на тортата!
- Черешката на тортата – забеляза господин Н. – е моят нов Форд Фокус! RS - класа, приятели, турбокомпресор, шест цилиндъра, 305 к.с. и всички екстри...
- Всеки си има някаква слабост – обясних аз на Мавъра – при един са жените, друг като има пари, купува къщи, а господин С. обича колите и често ги сменя, тази му е седма или осма вече...
- Приятелю – каза му Мавъра – твоят автомобил RS - класа с турбокомпресор от 2009 година е наистина върхът на друга еволюция, започнала с първите автомобили на Форд от преди вече два века! Как да ви го кажа? Природата е създавала своя свят в продължение на милиони години. А вижте ние какво сме направили само за последните двеста! Огледайте се наоколо: ние сме създали цял един нов свят, Ноосфера, която пред очите ни се разширява с изумителна бързина! Нищо не е приключило, всъщност ние едва сега започваме...Градове, машини, компютри и ракети - те също са „форми на живот”!
- Но живият свят на Земята е създаден от Природата и Бога – възрази господин Н. – а цивилизацията и техниката, за които говорим, са дело на човека...
- Защо отделяте човека от Природата и от Бога – попита Мавъра – щом казвате, че сме част от тях?
- Вярно е – каза Професора - Ето думите на Ницше: „Към истинските хора се стреми и напира цялата природа като към спасение от самата себе си.” Само че под „истински хора” той подразбира философите, хората на изкуството и светците...
- И Гьоте пише – добавих аз – че всичко, което е направила природата има значение само дотолкова, доколкото художникът най-после ще отгатне недомлъвките и, ще я пресрешне на половината път и ще изрече онова, което тя с опитите си всъщност цели. Но и той – добавих – говори за хората на изкуството.
- Простено да им е и на двамата – каза господин Н. – говорили са така, защото тогава е нямало техника и технически гении!
- Излиза, че вече сме поели щафетата от Природата – каза Професора. – Все едно, че тя ни казва: „Аз съм до тук! За тези шест милиона години / е, ако е Бог - за шест дни! /, каквото можах – направих... От тук нататък, продължавайте вие!
- Затова, ако трябва да видим себе си – завърши Мавъра – ще се видим не като връх на застинала планина, а като връх на стрела, която лети напред. Ние не сме върхът на Еволюцията, защото сме много повече – оста и острието и.