автор: Vaia

Две капки танцуват…
танцуват и съскат…
Червената плоча на дансинга
бавно ги пие…
Дори да се слеят
отчаяно, дръзко…
Две капки танцуващи
някога бяхме и ние.
Сега сме мъглица,
която се стели,
до атом размесени,
сякаш душа във душата,
прохладно, уютно
във времето спрели,
пристигнали просто.
Къде да вървим по-нататък.