автор: Remembrance

- Иди да си починеш – нежно промълви Обвинителят, когато кацнаха на двора и един светъл човек пое спасения от сенките.
Тя погледна тъжно, при все че умората я изпиваше.
- Бих искала да знам повече, бих искала да ми разкажеш и покажеш повече неща.
Той поклати глава отрицателно.
- Не е полезно за теб сега. Всяка една такава среща изпива силите ти и трябва да се възстановяваш. А аз имам и други задачи. Пък и … - тук той наведе глава смутено.
Тя кимна.
- Ти можеш ли да спасяваш Децата?
- Не. Затова има нужда от такава като теб – защитник - със специалната дарба на съчувствие и светлина. Един обвинител няма как да прави това – всичко, което той търси, е справедливост, той няма времето и способността да възстановява.
- Още един въпрос. Кой беше този така светъл човек, който пое Спасения?
- Светлинен гид. Той настанява идващите. Той е приел и… - тук Обвинителят рязко обърна главата си и млъкна. – Извини ме, ще вървя.
След това бързо се отдалечи.
Момичето остана прекалено учудено от този развой на събитията. Вълненията след преживяното се блъскаха с изтощението в нея и тя реши все пак да послуша напътствието за почивка.
Освен това вече знаеше какво да прави.
Когато влезе в правилния вход, птицата отвън съвсем явно въздъхна. Поредната ситуация на косъм с тези капризни човеци, би дочул всеки четящ мислите й в този миг.

/следва/