автор: LeoBedrosian

Дали от този дъждовал,
или от зимното небе
прикрити нежни колене
подтикват ме към нов провал.

И в мрак на офиса вечерен
възбужда твоето деколте
греховни мисли до къде
ли бих стигнáл да съм ứ верен.

На пук на разума ни здрав,
бъди му вярна, аз съм също.
Завъртам ключа, но присъщ е
твоят стон. Гуд бай!
Такъв е моят нрав..