автор: vitoriovitalis

82. Докладната

     Гана прелиства озадачена докладната записка, получена с днешната секретна поща.
Първият секретар на Трети район е направил странно кадрово предложение. За директор на Северния Културен Дом да бъде назначен Карис - полковник от резерва, понастоящем управител на Окръжно предприятие за кинефикация – Белвил.
От снимката я гледа строго-уплашено слабото лице на мъж над петдесет години с воднисти очи. Рядка щръкнала косица над бакенбардите и голо теме, изпъстрено с лунички. Отговарящата за идеологическата работа в столицата препрочита още веднъж документа.
     Кралски офицер, хайде – подофицер, после – десетина години в Националната Сигурност. Пенсиониран по инвалидност, получена в резултат от изпълнение на служебните задължения. Къде-къде – в Кинефикацията. Скромен, изпълнителен, добро семейство. Бла-бла-бла... Цял живот в дълбоката провинция. И изведнъж – на пъпа на столицата Фила ! Откъде-накъде ?
     Северният Културен Дом е специално учреждение, прикрито зад благовидна фасада. Тази институция е създадена още в кралско време, за да се грижи за нашите сънародници, живеещи в чужбина. И по-точно – за тайни операции в съседните държави на Острова, заради чиито териториални претенции почти два милиона северяни са извън Отечеството. Домът има значителен бюджет и щат, които се водят на особен отчет.
Дали пък няма да изпращаме въоръжени чети от другата страна на границата ? – мисли си Гана. Кадровото предложение намирисва на нещо такова.
     Шестетажната масивна сграда на Дома е точно срещу Министерския Съвет - в самото начало на търговската улица, разделяща Централна баня от Универмага. Вътре има голям киносалон, библиотека, архив, множество зали и кабинети. Внушителен персонал.
Гана се замисля и поглежда през прозореца към площада. На перваза на отсрещната кооперация няма никакви цветя. След оперативката тя остава при секретаря. Вадим повдига въпросително вежди, докато останалите колеги се изнизват през двойната врата, споглеждайки се. Вместо отговор, Гана побутва към него докладната.
     Вадим мисли бързо, но не бърза да говори. За разлика от брат си. Не случайно толкова години е в политиката. Отгоре на всичко, той познава отлично кандидата за тази отговорна работа. Деса се стопи заради него преди години. Сърцето му се свива болезнено. Беше подочул, че са ровили с Борис, когато го издигаха в столицата. И все пак...
     Трети район е нещо като лична губерния на Секретаря Тот. Той лично настанява, отглежда, наблюдава и издига оттам кадрите по всички направления на Партията, а напоследък – и на държавата. Няма начин районният секретар сам да е стигнал до тази странна идея. Но защо ще му трябва на Тот дявол на магаре ?
     Да подпре отзад Вадим с личния му враг ? Това е в неговия стил. В последно време столичният секретар е станал извънредно популярен. Да, може да е някакъв мотив. Но едва ли е само това. Карис е отявлен консерватор, но е дребна риба. Назначението му ще даде сигнал, че промените няма да са толкова радикални, колкото се иска на някои – у нас и на Континента. По-скоро прилича на сделка с някой. С кой ? И за какво ?
     Отговорът идва от само себе си. С Чан. Срещу неговата подкрепа, за да бутнат Премиера. Вадим връща горещите листове на Гана.
     - Защо не поговориш с Гора ? Няма начин да не се познават. После ще решим какво да правим. Но не забавяй нещата ! Трябва да придвижим въпроса навреме по каналния ред.
     Номенклатурните правила изискват след обстойно проучване градският партиен комитет да изпрати мотивирано становище до съответния отдел на Националния Комитет на Партията. Той има задължението да съгласува предложението със специалните органи. Отговорът идва устно – по телефона. Да или не. Без коментар.
Останалото е рутинна процедура през изборните бюра на Партията – все едно, че те взимат решението. Всъщност всички участници в представлението знаят как действително се случват нещата. Такава е партийната дисциплина.
     Гана не е много доволна от съвета на непосредствения си ръководител. И без него тя е чувала това име неведнъж от устата на мъжа си. Предполага и какъв ще бъде отговорът му. Тя сменя темата:
     - Точно това смятах да направя. Следобед ще излизаш ли от комитета ? – Тя красноречиво посочва с глава към прозореца.
     -Днес – не. Утре – също. Вдругиден – по обичайното време.
     -Добре. – Жената усеща как я обхваща лека възбуда. Ще трябва да почака ден-два. Този истински мъж е в състояние да я подлуди.
     На вечеря тя все пак запитва съпруга си.
     - Прекрасен другар. Не съм ли ти разказвал за него ? – Гора учудено вдига поглед от чинията. – За какво става въпрос ?
     -Смятат да го правят директор на Северния Културен Дом.
     -Наистина ли ? Рядко удачна кандидатура. Как са се сетили за него ?