През нощта тя не успя да си почине добре, въпреки прекрасните условия в стаята й. Умората и тъгата я надвиваха.
На вратата се почука. Едва събрала смелост след последното й болезнено посещение, тя стана и отвори.
На вратата стоеше Обвинителят. Суров и мек едновременно, той впи очи в нейните и бързо изстреля:
- Трябва да тръгваме.
Излъчването от съществото му я смути. Кърваво червена светлина извираше от сърцевината му.
- Какво става? Нали днес има среща на Защитниците?
- Тя ще се проведе без теб, Отделена. Имаме спешна задача. Трябва да ти покажа нещо много важно. Част от твоята мисия.
Тя успя само да кимне с глава и тръгна след него. Излязоха в двора на Съда. Тя съзря друга голяма птица, доста по-ярка и цветна от предишната. За секунди тя сграбчи и двамата, и полетя нависоко. Дъхът им за кратко спря. Пред очите им се простря огромната горска шир. Тъмнината бе почти навсякъде, само в отделни части тя съзря пробиващи слънчеви лъчи.
Красотата на Обвинителя я смайваше. Сериозността и излъчването на залез от него отнемаха всичките й логични мисли. Усетил вторачеността й, той се усмихна.
- Залез? На това ли ти прилича?
Тя леко се смути.
- Как прочете мислите ми?
- Не е трудно при нашата прозрачност, Отделена. Скоро и ти ще можеш да правиш същото. Трябва ти само малко време с мен.
- Чудесно. Като че ли са ми малко моите объркани мисли, та ще мога да чета и чужди.
Той поклати глава, което така развълнува живите му коси, че тя хлъцна.
- Извини ме, не мога да сдържам възхищението си.
- И аз трудно сдържам своето. Нали разбираш, че ние удивително си приличаме?
- Но имаме различни роли?
- Казах ти, че посоката ни е една. Не е нужно ролите ни да се припокриват. В крайна сметка кой по-добре от мен би могъл да те разбере?
Тя кимна замислено.
- Има ли други като нас?
- Не сме много от този вид.
- Вид?
Той се засмя, въпреки че зад това не прозираше много веселост.
- Ние сме различен вид. И двамата сме без своите тела. Тук са само душите ни.
- Ти? Къде е твоето тяло?
- Това, Отделена, не е важно в този момент. Наближихме нашата цел.
Думите се вплетоха във въртежа, на който ги подложи птицата, приземявайки се. Дълбок стон се отрони от гърдите й, когато краката докоснаха твърдата земя.
- Какво търсим? – попита тя, оглеждайки тъмната поляна.
- Ела – дръпна я той за ръка, водейки я към дълбоките сенки.
Там тя започна да различава силуета на превито на две същество.
- Кой е това?
- Това е едно от Децата. Дойдохме, за да го спасим.
Тя ахна и стисна ръката му.