Двете птици кълвяха зрънца в тревата, когато дойде и кацна третата.
- Здравейте. Мога ли да остана при вас? Искам нещо да ви разкажа. Може ли? Бях човек. Момиче бях. Странно момиче, което не проронваше дума. Не кимах даже с глава за- да и- не.
Когато мама ми подаваше храна не поглеждах към нея. Тя беше стара и болна, но аз в нищо не и помагах. Когато легна на легло, ме помоли за водица. Не я чух. Не исках да я чувам. Угасна самотна. Тогава в стаята влезе лъч. Превърна се в жена, която каза:
- Ти, момиче, нямаш сърце. Не си родена за света на хората. Ще бъдеш птица. Черна птица с черно сърце. Дано в света на птиците да намериш приятели и станеш добра.
Каза и изчезна. А аз, аз се превърнах в птица. В черна птица се превърнах. Не само перата, краката и клюна ми е черен. И се озъртам наляво, и дясно, когато се храня. И когато летя пак се озъртам.
- Тъжна история. И защо трябва да го правиш? Защо се озърташ? Търсиш нещо ли, какво?
- Търся. Да, търся. Търся тази жена, майка си търся, търся приятели... търся себе си. Ще ми помогнете ли?
Двете птици се спогледаха.
- Ще се опитаме. Може пък и да успеем, нали? Лети с нас- казаха и литнаха.
След тях литна и третата. Сигурно ще ги догони. Дано вече да е намерила приятели. Дано с тях да стане добра....Дано.