Когато те няма до мене,
но слънцето нежно струи -
по устните пари и тръпне,
то сякаш целуваш ме ти.
Сама ли остана, без тебе
и лъха вечерния бриз,
с невидими длани ме галиш
и обични думи редиш.
Когато под душа отмарям
и радостна ласка шурти,
загръщаш ме с водна наметка.
Така си живея с мечти.
Но с мен ли си огнен и тръпнещ,
небето изсипва нега,
блажено се реят душите -
и нежност, и жар е нощта.
До мен ли си силен, закрилящ
и изгревът прави поклон,
поема любов и ни дава
най-верния радостен тон.
16 януари 2010 г.