автор: rozali

Всяка твоя дума бе стрела в сърцето ми,
но не от ония стрели, които чакаме цял живот,
а от тия, дето като се забият в теб – капе кръв...
Сърцето бие лудо, както тогава,
но от болка, от безсилие, от безвързватност...
Ако можеше с магическа пръчка
да премине в друго измерение,
да преодолее болката.. .
Ех, ако можеше !
А то се гърчи и търпи ...
и може би е силно
щом успява да се справи с всичко.
Горкото то –никому неподвластно,
оставащо винаги вярно на себе си !
Нека даде бог да обича -
дори когато се пръска от мъка,
дори когато стене забравено –
Щом обича - значи е живо !
Колко силно е то в своето безсилие...
обичай сърце, ти заслужаваш –
защото обичаш истински !