Толкова рядко поглеждам звездите,
дето в детството често мечтаех за тях!
Смешно е как преповтарят се дните,
но признавам,че често ме е било страх...
колкото пъти съм казвал "обичам",
толкова пъти съм се блъскал в стена!
Тъжно ми е,че напразно съм тичал
все подир някаква светла мечта...
Толкова,колкото аз съм сънувал
няма написано в никой роман,
чудя се даже,дали съм ревнувал
нощем светулките,оставайки сам...
Колкото-толкова!-казват ми всички-
утрото е по-мъдро от вечерта!
Каквото остане-сбирай в торбичка!
...Звездите угасват ли на сутринта?
В.Еличов