автор: kotyo

И се предадох на музиката.
Не ме приласка, примами и погали, а нахлу властно и безпрекословно в мен, разкъсвайки дреха и плът – затанцува и аз й бях подвластна, и й се предадох, и ме поведе тя във вихър и смут, затулвайки всеки изригнал в гърдите ми въпрос – с целувка, от която дъхът ми спираше, очите се притваряха и аз не питах вече и отмаляла танцувах и се поддавах, и бях водена, обладавана, пленена...

И пленителна. С властта на шаман, извила ръце и тяло, и шия, и дъхът ми поемаше ритъма и желанието на вселената, а аз – пиеща сила за танц, където облаци и слънце в едно се събират, съсредоточавах светове. И ме разкъсваха те, и оголваха, самите те голи, а танцът - голота и свята осъщественост, без посока и време, мощно придихание, горещо прегръщане.
И прегръщах и бях прегръщана, и се стапях и сливах, и сливах вселени – велико единение, взрив на раждане – ръце и крака, и тяло, които чезнат, да поемат дъх, да потънат...
Музиката – блудница властна, канеща и сладостна, примамлива, мамеща... вопъл за голота. За разголеност...
Покоряваща.