Бушува ли морето,
лягат лодките.
Брегът притихва.
Крещят пронизващо,
уплашените гларуси.
И от стихията изплуват,
случайно, голи истини!
За някои, това е ерест,
но аз ги чакам с любопитство.
Защото бързо се размиват,
и потъват в пясъка.
Нетрайни и неверни са,
докоснати!
Допивам си кафето
и поглеждам през прозореца.
Келнерът прибира масите.
А аз бутилките събирам,
в тях слагам моите разкази,
и хвърлям ги на отлива.
Прегръщат ги вълните,
със обещания за странстване!
А аз очаквам слънцето,
да събере във шепи бурята.
И сядайки на пейка по крайбрежната,
изваждам листове пред мене.
Така откривам себе си!
И се надявам, да заразя,
със тази болест другите!