автор: kolebin

Да ме питаш откъде ми хрумна тъпата идея, не мога да отговоря, но тия дни захванах да попълвам доста странен тест. С отговор колко ми остава да живея на тая грешна земя.
Попадна ми нейде из Интернета, задаваше куп въпроси, а аз съвестно отговарях. Какви родители, колко живяли и какви болести са влачили (наблягаха – и с право, на гените!), аз как го давам с алкохола, с женските съблазни и с цигарите... Съвестно, съвестно, ама и послъгвах по малко. До десет цигари на ден? Поне се опитвам.
И уж тест кат на шега правен, ала ме сви под лъжичката, докат зачаках резултата. А той се бави. Някъде прискърцаха колелцата на сложни сметки, някъде безплътна сянка се почеса по призрачната глава, а сетне изплю материален – за мене – отговор: „Съжаляваме – гласеше отговорът – но според анализа на данните от теста, Вие вече сте умрял.”
А стига бе, какви ги дрънкате! Дори в огледалото се видях – примигвам на парцали, ама жив, живеничък! Тъй че първом се отвратих от тестовете разни. Сетне, сетне смущаваща мисъл се прокрадна и загнезди в мен: Ами ако този тест не поглежда по повърхноста и това, което е без значение? Ако вижда живота дълбоко и в същноста му – отговорът не е ли верен?