Сънувах, че ще пътуваме с кану
по някакви буйни реки в Дания.
Но първо трябваше да попълним
много формуляри и да получим разрешение.
Аз все бърках нещо при попълването, драсках
и късах.
Докато всички резервни формуляри свършиха.
Загубих надежда, но тогава ти каза:
„На кого му трябва разрешение, за да пътува с кану
по буйна река в Дания?”
И ето, че вече летяхме в малка лодка по разгонените бели
води, между камъни и през водопади, а над нас
високи, зелени скали пазеха съня ни.
Нямаше преход
между скъсаните формуляри
и истинското пътуване. Нали е сън.
После не знам какво стана.
Събудих се, целунах те. Ти също се събуди.
„На Хамлет”, отговорих ти аз.
Но може би ти не си сънувала
моя сън и няма да разбереш.
„Ти не си Хамлет, и аз не съм Офелия.
Те нека си чакат и попълват формуляри”, усмихна се ти
и стана да направиш кафе.
А! Значи още сънуваме същото!
После пихме кафе и аз ти написах два стиха,
които може би са един:
Когато нагазих във водата,
тя ми стигна
догоре.
В огледалата на очите ти виждам
зад завоите на реката.