автор: HariMarSui

Двете деца обичаха да ходят в гората. Винаги се прибираха с пълна кошничка плодове или гъбки. Събираха по цял ден и днес дойдоха, спряха до къпината и посегнаха към плодовете и. Но този път тя не беше гостоприемна. Скри плодовете си. Извади бодлите си и като никога преди, им проговори:
- Аз винаги съм ви давала плодовете си. Сега искам и вие да направите нещо за мен. Вижте колко шума и клони е натрупал върху мене вятърът. Почистете ме, моля.
- И ние не се виждаме от падналите клони- се обадиха гъбките.
- А пък аз, макар и старо дърво, също се нуждая от грижи. Сухите листа струпайте под дърветата, а клоните съберете край пътечката, да ги вземат дърварите.
Поработиха децата. Напълниха кошничката си. Обещаха на другия ден да дойдат с приятели, гората да почистят.
Както гората се грижи за нас, така и ние трябва да се грижим за нея. Трябва! Нали?