автор: LeoBedrosian

Потъвам в топлите, дълбоки звуци
на красива мека зимна вечер.
Изпивам на дъх един коктейл от чувства
потапям пръсти в розовите устни
на потайна, нежна, чувствена и мила
непозната, но желана, знойна и поискана
отдадена на чувствата мечтаност.

Преливащите бавни, тежки ноти
отпушват извори неподозирани
и в пушека на нощен бар
почувствах се пак
истински,
не комерсиален,
цял,
изискан,
скучничко богат
поискан.
Не вярващ в изтрезвителната сутрин
и отдаден на момент отсъстващ.

Изпразнен от желания
и в нямото отсъствие
присъствам в мига омаен
на звучната изисканост
съм.