автор: voda

Роди се нормално -
красиво и здраво.
Но Някой погледна
с омраза и яд.

Охули го, блъсна го, ритна го, смаза го.
И злобно го хвърли -
през рамо назад.

А то, нали беше
и малко, и лекичко,
търкулна се, стана
и тръгна напред.
През тръни и храсти
си прави пътека.
И някак невидимо
бързо расте.

Белязано стихче,
ти вече разбираш:
по пътища бели е лесно...
Но как -
СКАЛА като срещнеш,
сам път да пробиваш?

Дълбаеш.
Потъваш във студ.
и във мрак.