автор: Sarita

С какво да избърша сълзите?!
С какво ми кажи, непознати!
С какво да изтрия мечтите?
И как да отчерня душата?!

Кажи ми: с какво да изтрия
сълзите и клетвите черни?
С какво да да се себе покрия
та да не помня съдбата?

Кажи ми, юначе, пиши ми,
как да погубя си дните -
що съм си в мъка обвила
и съм се с мисли покрила?

Че помня я още и днеска
оная люта съдница
оная ми черна съдбина
и черните, братко, думници.

Кажи ми как да ги скрия
и где да погубя спомена
за черни си дни, неживяни,
за тъжна си рожба мъничка?

Кажи ми: как да забравя?
Кажи ми, че мога и още
да искам
и теб да желая,
и в тебе надежда да виждам!

Кажи ми, че мога, юначе,
да те прегърна
и теб да обикна.
Кажи ми, че мога в мечтите
със тебе дом да издигна!

Кажи ми, пък... После пътувай!
Върви там - където поискаш!
Не искам аз роб да робуваш
на хорските думи нетрайни!

Пътувай по друми далечни
мечтите си за гурбет изпълни!
Пък после, кога попътуваш...
върни се по живо по здраво.

Тогаз ще те срещна, юначе
и ще съм с нова премяна,
тогази ще гледаме заедно
натам где ще бъдеме двама...