автор: marcusjunius

В един град, на брега на една река, нито голяма – нито малка, нито бърза – нито бавна, живеел един мъж, който миришел странно.
Баща му починал при раждането, а майка му веднага усетила тази негова странна миризма и спряла да го кърми. Скоро след това тя заминала за Египет с един професионален играч на покер. Така момчето, което миришело странно, било отгледано от баба си по бащина линия, която била напълно глуха и без никакво обоняние.

В училище той винаги седял сам на чин, а русите момичета бърчели нос, когато говорел пред черната дъска. По-късно, като възрастен, успял да си намери работа единствено в градския екарисаж, защото там работели хора, които били свикнали на какви ли не миризми и една повече или по-малко не можела да ги уплаши. А и нали казват, че само миризмата на смърт кара хората да забравят за известно време различията си.

Тук е време да споменем, че човекът, който миришел странно, всъщност не миришел на лошо. Проблемът бил в това, че той миришел странно – тоест, никой никога преди неговата поява не бил усещал такава миризма и хората не знаели дали тя е лоша миризма, или хубава. Е, всяка нова миризма рано или късно си намира мястото върху скáлата на миризмите, но това обикновено отнема повече от един човешки живот. През това време тя остава странна и непозната, а странните и непознати миризми получават по-неприветливо отношение дори от лошите.

Много е неприятно, не мирише на хляб, казвал хлебарят на жена си, след като бил подал през прозорчето на хлебарницата два самуна на човека, който миришел странно. После хлебарят бързал да проветри и да скастри дъщеря си, че новата и рокля е с много разголени рамене.

Уф, как само мирише този! – разменяли си коси погледи майките на детската площадка, когато човекът със странната миризма минавал по отсрещния тротоар. Как мирише, мамо? – питали дечицата им, а майките им се карали и им викали да млъкнат, като не разбират.

Малко ми е жал за него, споделяла вечер продавачката на вестници със своя съпруг, докато режела салата с репички. Милият, дори и във вестника не може да влезе с тази негова миризма, защото никой не знае как да я опише. Така си е, така си е, кимал съпругът и втренчен в новините по телевизията, но това не можело да се нарече истинско съгласие, защото той винаги така отговарял, докато чакал салата с репички.

Досещате се, че това не можело да продължава вечно – тоест, можело, и точно там бил въпросът. А такива неща, дето уж продължават вечно, се решават единствено от звездите.

Така, през едно топло лято, вечерта на поредния си трийсет и някой рожден ден, човекът, който миришел странно, отишъл край реката и легнал на тревата. Той се загледал в звездите и те му се сторили толкова много, че не можело да няма поне един свят сред тях, където да мирише като него. Точно тогава от най-високата точка на небосклона се откъснала една звезда и се заспускала към реката, следвана от ярка опашка. Мъжът я гледал с възхищение, което се превърнало в уплаха, когато звездата спряла насред път и му рекла, ако се моткаш още малко, ще цопна в реката без да си успял да си пожелаеш каквото и да било! После продължила да пада, но очевидно се бавела по завоите и чоплела с нокти по облаците, за да даде повече време на човека, който миришел странно, да си пожелае нещо. И той си пожелал.

На следващата сутрин на планетата на копчетата от небето паднал мъж, който ухаел на най-прекрасните копчета, които тамошните хора били виждали или подушвали. Най-интересното било, че той ухаел на много видове копчета едновременно, което било нечувано и невиждано. В негова чест местните хора посадили огромна градина с копчеви дървета, а в средата ú, до малко езеро, издигнали замък. За своя нов цар.

А от другата планета, която не знаем как да наречем, от града на брега на реката (нито голяма – нито малка, нито бърза – нито бавна) изчезнал един човек, който миришел странно. Местните хора и до сега усещат, че нещо им липсва, макар че изобщо не осъзнават какво точно е то, защото не могат да определят дали е добро или лошо. Пък и, честно казано, не са съвсем сигурни дали някога са го имали.