автор: pisanici_com

Аз не зная кога ще отсъствам за дълго,
с пътен лист, като бял некролог.
Някой свиден приятел, с малко тъжна усмивка,
ще подхвърли – Отиде при Бог.

Някой може разсеян да разкаже че някак,
си играех на страшен поет,
че обичах да плача много често и кака
ми купуваше жълт сладолед.

И така, ежедневно ще си тръгна от всичкото,
както в петък, по – рано от работа.
На гърба си помъкнала седем едри звезди
и една самодейна дъга...

Дълга дрямка със котката, и далечно пътуване -
новодемец пред прага на Рая.
Само ти ще ми липсваш и пералнята в кухнята
щом премина в оная одая...