автор: nikoi

                 "Да имаш покрив, а да нямаш дом,
                  да имаш нежност, а да се страхуваш..."
                                                Добромир Тонев



Есента ни дойде, мои мили.
Не можем да бъдем спасени-
каквото сме си причинили
на оня свят ще го вземем.
Каквото сме казали- казали.
Няма връщане, няма.
Щастието ни е премазано
като светулка под камък.
Щастието ни беше.
Няма да има друго.
Никой не е безгрешен.
Всеки си има лудост.
Всеки си има пороци-
малко повече- нашите..
В двора ни- тръни и смоци.
А под стрехите ни- страшно.
Грозните думи дамгосват
утрото и вечерта ни.
Пладнето ни жигосва
още отворени рани.
Есента ни дойде, мили мои.
Лятото мен ме прескочи.
Вече си нямам дом, но
ще ви обичам нарочно..