Този град многоцветен
все ме стряска в съня -
пак сирени,
стрелби,
пак тревога.
Ужасена проплаква
и хуква нощта.
И потъва във кръв и във болка.
Ще осъмне във блясък
отново градът -
сред коли
и забързани хора.
А наблизо ще дебне злорадо
страхът.
И без страх
ще върти колелото...