автор: paradizo

Тукашните се занимават главно с продажби на коли и живеят в някакъв римейк на култовия филм с Вин Дизел „Бързи и яростни” но във вариант „Тунингован или мъртъв”.
Opus.1
Пътувах за Банско. Понеже живея в Бистрица (над София) минавам през Железница и се включвам в пътя Самоков – Дупница. Вариантът да мина по традиционния път винаги ме е е изнервял заради така наречената Пернишка инверсия – единственото място в България където карайки с превишена скорост в насрещното платно, вероятностите за челен удар е несравнимо малка с тази за удар отзад. Малко преди Дупница, на входа на града, решавам да заредя в една бензиностанция на Шел. Пусто е, сигурно в този момент почва концерт на Софийската филхармония в градското читалище. Току да подмина, забелязвам небрежно-напречно паркирал изстребител „Мираж” и окуражен за съществуването на някаква специфична форма на живот и воден от пословичното ми любопитство, завивам рязко и спирам до първата колонка. Няма обслужващ персонал, дори стандартния застаряващ тинейджър с вид „абе аз съм иначе футболистче, ама да минава времето”, Самообслужвам се, разглеждам наоколо и се наслаждавам на пасторала. Като начало разгадавам загадката с „Миража” - оказва се БМВ с местна регистрация и съдейки по модела и мойте познания по тази марка коли, бих се обзаложил че няма живи съученици. Това разбира се изобщо не значи, че има ретро принадена стойност, особенно пък с този извънземен тунинг. Тукашните се занимават главно с продажби на коли и живеят в някакъв римейк на култовия филм с Вин Дизел „Бързи и яростни” но във вариант „Тунингован или мъртъв”. Винаги съм мислел търговците на коли за леко повърхностни, до момента в който видях по телевизията интерю на един мъдрец от автопазара в Горубляне. Не зная по кой канал и в кое предаване, но можеше да бъде в рубрика „ДЗЕН ОТКРОВЕНИЯ”, ако има такава де. Ако няма – то ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да бъде създадена, като се набляга на снимките „на терен” с натура от многобройните подобни извори на най-чиста мъдрост. Та в това, предполагам, пилотно предаване, титан на автомисълта разкриваше своето нежно отношение към „клиента” . „Гле са, клиента е балък, а балъка е като райграза – колкото по го стрижЕш – по никне !” Репортерката или получи микро инфаркт или внезапно се сети че не е изключила ютията, но мълчеше и не помръдваше, а може би и тя като мен имаше усещане за прозрение, та се наложи титана да повтори „Чат ли си маце .... балък .... райграз .... ” и с едната ръка показваше ножица, а с другата – нещо което явно никне. Репортажа прекъсна, а за мен света не бе вече същия. От този ден нататък прекарвах всяка свободна минута в изучаване на неизчерпаемия арсенал оръжия на тези самобитни флагмани на свободния пазаар. Може би един ден ще публикувам „Наръчник за практическа мъдрост и пазарна магия”, а в предговора ще разкажа собствения си опит в тази авантюра наречена „купуване на кола” като обосновка на животоспасяващата необходимост да бъде написан този фундаментален труд. В тази история бях въвлечен почти случайно, доста време преди съдбоносното интервю, нямах никакво намерение да купувам кола, просто придружавах един приятел който също нямаше намерение да купува а просто да позяпа. Задържах погледа си на едно бяло БМВ 5 ца и това бе достатъчно да се стартира процедурата .... тази де, дето по-късно видях да се обяснява с две ръце...
- „Добър избор, явно разбираш !” – каза някакъв човек покрай който минах преди 10 минути и забелязах, че люпи семки с нескрита гордост и по някакъв особенно параден начин, бая далечко беше уж, но незнайно как се появи току до мен.
„Тази кола не я продавам аз, но да ти кажа честно тя е единствената на този пазар дето си заслужава цената. Чакай да викна момчето !” Номера с появяването не бе патент на семкаджията, щото се повтори тутакси. „Момчето” се материализира и почна да ми обяснява с толкова искрен патос, че нямаше как да го прекъсна. Тогава още не знаех, че след време ще влезе в историята с едно телевизионно интервю.
- „Гле са, брат ми, не ми се продава тази кола, за мене съм си я докарАл, ама са налага спешно да зАмина за Германия, капарирАл съм едни осички и ако до 3 дни не съм там с парите - изгарям. А едни авери ме изпързаляа с парите, та трябва да продам баварецо, ич ми се не иска, за мене си съм го вземАл, ама нема как..... Аз него съм го дебнАл 2 години, ако сакаш вервай, едни аверчета ме светнАха, беше у една баба германка, на синО и бил, ама заминАл да работи у Америка, банкерче. Та бабата си има друга кола, корсичка, ама веднъж у месецу, да се изфука, оди с баварецо да си зема пенсията. То затова е на смешни километри, некви двайсетина у месецо, колкото да е във форма, а и го гледа като дете, гаражи-маражи, сервизи-мервизи, сичко. През време на словесната канонада е отворен капака ( - Гле, бъкана с екстри ! ), запален двигателя, ( - Гле бе, кибрит ! ), отворени всички врати и задния капак. И тук следва гвоздея на програмата.
- А стига бе, аз у багажнико не съм поглеждАл, а я гле кво има вътре. ЧЕНЕТО НА БАБАТА. Бе като го зех баварецо, баш да тръгна, бабето ме помолИ да почекам малко, че си забравИла бастуна, та да си го земе, , ама толкоз рев и хълцотене, че гле – паднАло и ченето вътре.
Нататък се сещате как се развиват нещата, не в моя полза, това е най-каръшката кола която съм карал, друг път ще ви разказвам. Накрая я подарих на майсторите дето я подържаха, че и те са едни фокусници, шапка им свалям. То не бяха нови глави на двигателя, то не бяха „платки” на електрониката .... Мани , мани....
Гледам бавареца пред бензиностанцията и милите спомени ме правят неимоверно щастлив и човечен, в такова приповдигнато настроение влизам вътре и се отправям към касата. Още с първия поглед видях че има ситуация, разбирам аз от ситуации. Един нисичък, но доста здрав младеж тип „ей, чш, разкарай се ! „ , дето по-лесно ще го прескоча, отколкото да го заобиколя, говоореше с касиерката – пълно, пъпчиво момиче тип „кво бе”. Аз като деликатна душа, с вродено чувство за такт, спрях до вестникарския щанд и запрелиствах първото попаднало ми списание. Буботещ мъжки глас заглушаваше явно важен разговор, но след леко напрягане успях да разшифровам следното:
- Е пОчерпи се нещо де, що нЕщеш, аре пОчерпи се !
- Кво да се пОчерпа !
- Па кво щеш, това се пОчерпи ! Една натуралка се пОчерпи !
Тук момичето се изсулва странично покрай щендера с дъвки уинтерфреш и бонбонки тик-так, приближава до хладилната витрина и взема един сок Пфанер, 2 литра. Някакси се досещам, че това е най-скъпия вариант на „натуралка”, достъпен в момента. Тайничко поглеждам пича. Вижда ми се бая спаружен и аха да ревне. Ченето му е увиснало - сещам се за бабата, ама не му казвам да внимава, неудобно ми е някакси. Дулсинеята невъзмутимо минава зад касата и маркира почерпката. В неловката тишина се чува чегъртането на касата, дзън, покашляне и леко пискливо :
- Е ти сама ли че си го изпиеш тоя сок ?!!
- Ми да, сама че си го изпием !
Пауза, малко по-дълга от нормалното. И пак познатото буботене :
- Е ТИ ЧЕ СЕ УПИКАШ !!!

Рязко се размърдах и почти се затичах към тоалетната. Стигнах преди да се разсмея, но за малко да се УПИКАМ.