автор: Rimoza

Щом повярваш,
че всеки сам избира
и режисира съдбата си,
че не е важно как,
а дали си разбрал
смисъла да откриеш
собственото си "аз",
в стръкчето житен клас,
в дните, които си живял,
без приятел да си предал,
и осъзнаеш истината,
че тъжната философия
на живота, според която
човек винаги е сам,
а всички около него
са само статисти,
е просто една метафора
на нежеланието да
да видиш доброто
и се пребориш със злото,
щом осъзнаеш всичко това
ще оставиш след теб следа
и ще бъдеш себе си.
Когато повярваш
истински в новия ден
и обърнеш гръб
на горчивото вчера
знай, че утре друга съдба,
от светлото в теб родена,
ще ти се усмихне изгревно,
с влюбени, искрени очи,
и в сърцето ти отново
слънце ще се роди.
Щом повярваш,
че животът е усилие,
което винаги си струва,
то тогава бялата лястовица,
от бялата приказна градина,
на белите ти мечти,
ще оживее и ще полети
волно на песенни криле
в куршумено небе,
облаците злокобни
ще прогони надалече
и букет от сбъдване
ще краси дните ти вече.