От звездите е. Не ние сме го учили на благодарности, извинения и нежно дипломатично общуване:
- Много ти благодаря, тате, че ми отстъпи компютъра! Извинявай, че те прекъснах! - лъчезарната му усмивка започва от сияещите изумрудени очи.
Компютърът в Троян е един, а кандидатите - трима. По някое време братовчедката Миши се чувства пренебрегната, за пореден път. Тайно дърпа кабела на интернета. За беля, забравила е паролата на скайпа си. Баща й вдига луд скандал, трябвало да си купим лаптоп и прочие.
Ясно е кой опира пешкира – аз - карцер, пет дни около Нова Година, със строг тъмничен режим… Размирният АНДИ този път се прави, че нищо не е чул. Вечерта реже хартийки и ги оцветява.
- Тате, виж! Това е 100 лева, и това е 100 лева, и това е 100 лева. Ще стигнат за лаптоп, нали?!
Не е забравил и братовчедката си. Сутринта ме извежда на специална мисия: купуване на голяма Новогодишна торта с крем брюле, любимия на Миши.
Горкият сладък код на АНДИ – така и не доживя до Празничната вечер!
Обикновени звездни мигове!