автор: casper

Фантазиите не са мечти. Хубавото им е, че можеш да ги изживяваш, когато и където пожелаеш. Ангажираш се с тях на ментално ниво.
Никой не очаква от теб да ги направиш реалност. Фантазиите не са и перверзии. Има разлика между вербализирането на менталното и желанието на всяка цена да направиш нещо. Фантазиите ни идват наум по време на бодърстване, а не по време на сън. Абсолютно самозалъгване е да се мисли, че фантазията е плод на незадоволеност.

Прокарвам език по устните и докосвам едва студената маса с привкус на сметана, какао и мляко. Облизвам ги инстинктивно, а те - толкова сочни и вкусни. Тръпнещи. Погледът е замрежен от леденото вълшебството на илюзията - паяк, оплел прозрачна мрежа върху захарен памук, неусетно стопяващ се и оставащ единствено лепкава сладост, в който попадам. Пълзи гореща лава. Бавно. Разлива се на тласъци страстно. На лицето ми се изписва сладоледова усмивка с шоколадова заливка. Връщам езичето в изходна позиция и започвам да рисувам с него, като издълбавам малки улейчета, които бързо полирам с дъха си. Ситни капчици незабележимо се стичат, спирайки се внезапно и замръзвайки при търкалянето си в невероятни форми. Сладоледеното изкушение е с привкус на особено прегрешение. Ледено е омагьосването от нежното докосване. Замръзнали са целувките без преструвки. Опитвам се сладоледено да погадая: Неустоимост, крехък лед, лудо изкушение! Разтопено разкаяние би ли следвало от недомислено изкусително деяние ? Или смразяваща дипломатичност, лишена изцяло от лиричност ? Стичат се чувства сладоледени, забравили да бъдат ледени ...

Внезапно вратата се отвори и той влезе. Как ли вледенено го гледам ?