автор: Agaq

Тих крясък в тъпо острие,
мигът, който ще се навива около пръста ми
докато търси гласа си в гърлото на новата година,
с малко повече драма
току що осъзнала празничното си потекло.

В скута й е пълно
със стари навици, концерт от снимки-
очевидно е в проучване на настроения,
че старите привички умират трудно
и никога не се крадат, защото кой кого носи-
лодкарят лодката или лодката лодкарят,
когато морето сърдито бучи и размахва ръце на удавници?

Дяволът в полунощ е разпънал трапезата си,
награждава часовете за отминалия ден
и всяко погрешно решение е стеснило
орбитата, в която дишам.

Love акцент имат все по-малко хора,
всички така се стараят да говорят правилно...
Тъжно е да се събудиш сутрин (без логопед за обратно преброяване)
в някакъв идеален свят, чиято тоалетна е в съседния двор
и въпреки неуобството ти ходиш до там със смъкнати гащи пред Бог.

Живот като къща без комин,
клинично луди дни с очна линия и любопитни очи на кучка,
за която всички камшици са бич,
осъзнала колко е лошо да откраднеш история
с кратко описане "аз".

"Мемоарите на един шоколад" е чудесно заглавие за прекачване на хубавите моменти,
едно ново начало за смисъла на приятелството
в оранжево и зелено,
място, където книгите ще обичат лавиците, на които стоят.

Лъжа е ако кажа, че не завися от мостовете
на всички отклонения,
където мисли, страхове и въпроси са грешни въздишки на съзнанието
и това не е всичко за съжаление в един безкраен миг...