автор: vitoriovitalis

75. Указанията


Борис изпълнява абсолютно точно разпорежданията на Гора относно конспирацията.
И слава Богу ! Той влиза през единия вход на Централна поща, смесва се с навалицата пред гишетата, и излиза през другия изход. Изминава бързо трийсетината метра по тясната уличка и се скрива в кооперацията на ъгъла срещу Народния театър.
Следящият го отзад агент изгубва за миг от погледа си фигурата му. Усеща се, но вече е късно. Обектът се е разтопил без следа в полумрака на лятната вечер.
Борис изкачва на един дъх стъпалата до партерния етаж и почуква леко на масивната врата. Гора му отваря почти веднага.
- Влизай ! – Озъртайки се, той се ръкува в движение с посланика. – Като в нелегалните времена сме.
Борис го изчаква да затвори вратата. В антрето е тъмно.
- Насам ! – Гора го въвежда в спалнята. Завесите са пуснати, но светлината е достатъчна, за да разговарят. Те сядат на семейния креват на писателя Марк. Той е предоставил квартирата за нуждите на заговора, докато е на почивка край морето.
- Не се смущавай. Скоро ще имаме много по-добри условия. – Гора не се разпростира в подробности.
- Няма нищо. Трябва да свиквам. Щом делото го изисква.
Ръководителят на заверата впива изпитателен поглед в лицето на Борис. Той никак не обича патетичните изявления.
- Кога последно заминаваш ?
- В края на месеца трябва да връча акредитивните си писма в
Пекин. Пътят е дълъг, така че сигурно към двайсети трябва да тръгна. От Външно още не са ме уведомили за точната дата на пътуването.
- Ще видиш Великия Кормчия. Блазе ти.
- Надявам се, но не е сигурно. Най-вероятно ще ме приеме
някой от заместниците му. Отношенията ни сега са охладнели – покрай политиката на Континента.
- Няма значение. Рано или късно ще те потърсят. Ще чакаш търпеливо. Няма да проявяваш никаква инициатива. Човекът може да е азиатец, европеец или всякакъв друг. Той ще те намери. Щом спомене моя псевдоним – Северния орел, значи връзката е осъществена. Оттам нататък ще изпълняваш стриктно всички негови указания - все едно си ги получил от мене.
- Ясно.
- Когато обстоятелствата позволят, ще му поставиш нашите
искания. Първо – пари за оперативни нужди. Трябва да ги получим тука - във Фила, в местна валута, възможно най-бързо. Необходими са два-три милиона. Второ – кредит за новото правителство. Сега хазната е напълно изпразнена. Не можем да получим подкрепа, ако не решим задоволително този въпрос.
- Каква е сумата ?
- Не е толкова просто да се каже. Експертите работят
непрекъснато. Има започнати обекти от Континента. Те трябва да се препроектират и довършат. Засега се очертават около стотина милиона долара - за потребителски нужди през първата година. Докато стабилизираме обстановката. После трябва да получаваме регулярна субсидия в значително по-малки размери. Може да е в различна форма – суровини, материали, стоки, оборудване, техническа и военна помощ. Главното е, и ти го подчертавай непрекъснато, че ние даваме уникална възможност на тази велика страна да стъпи твърдо на Острова. Нашият Север е идеален плацдарм за експанзия. Те не може да не го разбират. Бъдещето на света е в Китай. Затова сме си заложили главите.
- Така е. – съгласява се Борис. Гора продължава:
- Идните месеци са решаващи. И на Континента, и у нас.
Спокойно ще следиш обстановката. Повтарям: връзката - само и единствено през човека от Пекин. Не се поддавай на никакви провокации - каквото и да говорят, каквото и да пишат, каквото и да заповядат.
- Разбирам.
- Е, това е. Излизаш оттук – и обратно през Централна поща.
Движиш се строго по пътя, по който си дошъл. Няма да се срещаме повече. - Двамата мъже стават от кревата. Прегръщат се силно и се целуват на прощаване.
Борис излиза пръв. Гора се връща в спалнята и открехва предпазливо крайчеца на пердето, откъдето се вижда улицата. След миг фигурата на посланика-заговорник преминава по тротоара. Мъжът в апартамента въздъхва неволно и се отправя на свой ред към изхода.